Правилният процес, който превръща органичните остатъци в един от най-ценните ресурси за повишаване на почвеното плодородие
Компостът е едно от онези неща, за които всеки градинар е чувал, но малцина го правят както трябва. Всеизвестно е, че използването на компост повишава драстично почвеното плодородие. По-малко известно е обаче, че под думата „компост“ се крият съвсем различни процеси, всеки от които дава различен резултат. Една и съща купчина органична материя може да се превърне в най-ценния ресурс за вашата градина или в не толкова полезна маса, която пренася плевели и болести при растенията ви. Разликата е в процеса на компостиране.
В тази статия разглеждаме основните видове компост, които можете да правите в малък и голям мащаб: какво представлява всеки от тях, какви са силните и слабите му страни и в кои случаи има смисъл да го произведете. Целта е, след като я прочетете, да можете трезво да прецените кой метод пасва на вашето време, на вашите възможности и на това, което искате да постигнете.
Преди да влезем в отделните методи, нека се спрем за малко върху едно нещо, което важи за всеки от тях.
Защо изобщо има значение какъв компост правим
Няма един универсален „най-добър“ компост за всекиго. За да направим правилния избор, трябва да гледаме няколко неща едновременно:
Семена от плевели – дали процесът ги унищожава, или те остават живи и чакат да поникнат отново във вашата градина.
Патогени – органиката, която вкарваме, понякога е заразена. Това не можем да контролираме. Можем да контролираме дали след това процесът на компостиране е правилен, за да ги потиснем или премахнем.
Хранителна стойност – широко разпространен е митът, че всеки компост е богат на хранителни вещества. За съжаление, това не важи за всеки компост.
Полезни микроорганизми – успяваме ли чрез процеса на компостиране да намножим полезни микроорганизми? Може би най-важната част от един добър компост не е толкова хранителната му стойност, а това, че той „заразява“ почвата ни с наистина полезни микроорганизми.
Колко труд се изисква – обръщане, намокряне и измерване на температура и влажност.
Колко бързо става – от два месеца до няколко години.
Ключово понятие, което се появява навсякъде по-долу, е температурата. При много видове компост постигаме високи температури – над 55 градуса в сърцевината, които могат да достигнат и над 70 градуса. Точно тогава се освобождаваме както от семената на плевелите, така и от патогените. Където няма висока температура, тези два проблема остават. Това е нишката, която свързва всички методи по-долу, затова си струва да се запомни.
Има и друго понятие, което ще срещнете няколко пъти – излужване. Това е отмиването на хранителни вещества вследствие на атмосферните условия, най-вече дъждовете. Колкото по-дълго един компост стои изложен на открито, толкова повече обеднява. Затова, колкото по-бързо го направим и го вкараме в почвата, толкова по-голяма част от хранителната му стойност сме запазили и връщаме при растенията.
Сега да минем през самите методи. Започваме от онзи, който препоръчваме най-често.
1. Компостер от поцинкована мрежа – лесният начин за качествен компост у дома
Това е може би най-лесният компост за правене в домашни условия и е чудесна отправна точка, ако тепърва навлизате в темата.
Идеята е проста. Имате компостер от поцинкована мрежа с обем около един кубик. Пълните го на слоеве, като торта: слой слама, слой зелена трева, тънък слой готов компост за активатор – оборска тор или почва също вършат работа – и отново слама, зелена трева, тънък слой компост. Всичко това се напоява обилно и процесът на компостиране започва.
Защо този метод е толкова добър? Защото изпълнява три условия наведнъж. Компостът вътре става бързо. Прави се с подръчни материали – всичко, което така или иначе имаме в градините и дворовете си. И става евтино – поцинкованата мрежа, която ще ви служи дълги години, не струва повече от 30 евро за такъв компостер от един кубик.
Но истинското предимство е друго. Ако този компост се направи правилно и го обръщаме, когато трябва, в него няма да има плевели. Причината е в обема. Той е достатъчно голям, за да се постигнат високи температури – над 55 градуса в сърцевината на купчината, а при тази температура всички семена на плевели загиват. По същата причина този компост няма и патогени, които да навредят на растенията ви: естественото обеззаразяване става именно тук, когато температурите се вдигнат благодарение на обема и формата на компостера.
И трето – хранителната стойност. Заради бързата декомпозиция на материалите и ако го защитим от прекомерни дъждове и валежи, които биха измили хранителната му стойност, този компост се нарежда сред онези с много висока хранителна стойност. Тоест получаваме и трите неща наведнъж: хранителна стойност, липса на патогени и липса на семена.
Разбира се, всяко нещо си има и минуси. За да постигнем всичко изброено, трябва да измерваме температурата. Има компостни термометри, които показват кога температурата започва да спада. Щом започне да спада, значи в сърцевината процесът е приключил, но по периферията семената, патогените и неразградената органика още си стоят. И точно тук е хубавото на тази конструкция: понеже е от тел, просто я разкопчаваме, сглобяваме я наново до старото място и прехвърляме материала обратно в нея. Така външното влиза в средата и процесът продължава.
Освен температурата следим и влажността – поне веднъж седмично. Температурата може да спадне, но това няма да значи нищо, ако няма достатъчно влага. Без влажност при този тип подреждане на органиката процесите не протичат, не се получава компост и не убиваме семената и патогените. Една проверка седмично е напълно достатъчна.
Кога има смисъл да изберем този компост? Винаги, когато на човек му се занимава поне малко с това да превърне органичните отпадъци от двора, дома, съседите или откъдето и да е във висококачествена органична материя. Този компост има всички предимства на най-висококачествените компости – за съвсем малко пари и навсякъде, където и да живеете.
За този компост има видео, което ще намерите с линк в края на статията.
2. Аеробен (термофилен) компост – черното злато на градината
Ако трябва да посочим един-единствен компост като най-добрия за градината, това е аеробният. Не само според нас, но и според много хора по света.
За разлика от компостера с мрежата, тук конструкция не е нужна. Купчината се съставя от оборска тор и слама. Едно важно уточнение за сламата – добре е да е по-старичка, вече започнала да плесенясва, защото такава слама участва много по-добре в компостиращите процеси, отколкото прясната, ожъната тази година.
Нужна ли е специална конструкция, за да се постигне ефектът? Не. Просто оформяме купчина с височина около 1,30 до 1,80 метра, а ширината трябва да е не повече от 1,50 до 2 метра. При тези пропорции се постига термоефектът в средата – оттам идва и думата „термофилен“: този компост вдига температура.
Резултатът си заслужава. Една такава купчина, заложена в края на юли, само за около два месеца вече изглежда коренно различно – материалът в средата е компостиран благодарение именно на високата температура, която самата купчина развива.
Да започнем нетипично – с минусите, защото те са по-малко.
Първият и най-голям е, че този компост изисква работа, тоест обръщане. За да могат да се компостират и сърцевината, и външните слоеве, се изисква цялата купчина да бъде обръщана. Кога? Температурата в сърцевината на купчината следим с компостен термометър и когато тя е около 60–65 градуса, сме постигнали идеалните условия за унищожаване на патогените и семената. Щом температурата спадне, значи е време да обърнем. По това отчитаме, че процесът на компостиране в сърцевината е към края си.
Освен температурата трябва да следим и влажността. Идеалната влажност лесно се определя на ръка. Когато извадим органика от по-вътрешните слоеве и я стиснем силно в шепата си, трябва да потекат няколко капки от нея. Органичната материя не трябва да бъде мокра като кал, нито пък суха. Ако във вътрешните слоеве нямаме такава влажност, няма да постигнем интензивен процес на компостиране. По периферията процесът на разлагане е доста по-бавен и дори да е леко засушено, няма да има проблем. При следващото обръщане тази органика ще влезе в сърцевината и ще започне своето разлагане.
Третият минус е, че губим обем. Ако сте вкарали 20 кубика оборска тор и слама, най-вероятно няма да получите повече от 10 кубика готов компост. Това е интензивен процес с много кислород, при който голяма част от въглерода в органичната материя се освобождава обратно във въздуха под формата на въглероден диоксид. Звучи като загуба, но всъщност е част от процеса, чрез който получаваме прекрасен компост, а плюсовете обясняват защо.
А плюсовете са сериозни. Заради високата температура и правилното обръщане ние сме унищожили всички плевели – при над 55 градуса за ден-два те загиват. Затова искаме да задържим тази висока температура за няколко дни, преди да обърнем и да върнем външното в сърцевината. Така се справяме и с патогените. Оборската тор често буди опасения, и то с право, защото освен семена носи и патогени. При тези температури остават само микроорганизмите, които искаме да имаме в почвата си, а болестотворните форми се унищожават, защото не издържат на високата температура.
Колко бързо става? Такава купчина, следена правилно, може да е напълно готова за два месеца в по-топлата част от годината. Това е много бързо, а бързината пази и хранителната стойност – този компост стои съвсем кратко изложен на атмосферни условия, тоест почти не се излужва.
И най-важното, заради което най-силно насърчаваме този метод – полезните микроорганизми. Те се развиват тук в огромни количества, и то точно тези, които ни трябват. Понеже компостът е аеробен, развиват се аеробни микроорганизми. Тоест микроорганизмите, развили се тук благодарение на кислорода, са точно онези, които искаме и в почвата. Затова този вид компост пасва идеално на думите „здрава почва“.
Кога има смисъл аеробният компост? Винаги, когато човек има възможност да го прави – това е най-добрият вариант. Но ако нямате време да следите температура и влажност или да обръщате, по-добре изберете метод, който пасва на вашето ежедневие.
За този компост има видео, което ще намерите с линк в края на статията.
3. Анаеробен компост с лактобацили – без обръщане
Това е един от най-противоречивите видове компост – анаеробният, който се прави предимно с лактобацили.
Материалите могат да са различни, но често този компост е изцяло от оборска тор. Причината е, че торът съдържа повече азот – за разлика от сламата, която е на другата крайност, с много въглерод. Купчината е предимно от оборска тор, заразена с лактобацили.
Логиката тук е обратна на тази при аеробния компост. Целта при изграждането е купчините да са възможно най-големи, за да проникне в сърцевината възможно най-малко или никакъв кислород. Затова дори ги завиваме със силажно платно – за да редуцираме или напълно да изключим присъствието на кислород, докато текат процесите на компостиране.
Колко бързо става? В топло време, когато е достатъчно навлажнена, такава купчина става за около два до три месеца, но сме имали и случаи, в които е била напълно готова за три седмици. Нужно ли е обръщане? Не, напротив – обръщане въобще не се изисква, защото то би нарушило процесите вътре. И за хора, които не искат да се занимават с обръщане, това предимство е голямо. Конструкция също не е нужна: правим достатъчно голяма купчина, поливаме я обилно с вода и я заразяваме с лактобацили.
Следим ли температура и влажност? Не. Напояваме максимално в началото, завиваме и не би трябвало да имаме проблеми с влагата. Висока температура тук се развива само в началото, а после процесът се успокоява.
Хранителната стойност е една от най-високите. Компостът става бързо, покрит е, не се излужва, дъждът не го мие и атмосферните условия не извличат хранителните вещества от него – те отиват в градината. Губи ли се много от заложената маса? Не. При този тип компостиране почти няма загуба на органична материя – целият въглерод остава вътре и го връщаме обратно в почвата. Точно тук този компост коренно се различава от термофилния, който спада много като обем.
Дотук звучи почти идеално. Но трябва да говорим и за минусите, а те са съществени.
Първият и най-голям проблем е, че семената на плевелите не са унищожени. Те чакат да поникнат в градината, щом върнете компоста при растенията. За човек, който не използва хербициди, това е сериозно съображение – ако няма ефективен метод за справяне с плевелите, трябва много внимателно да обмисли дали този вид компостиране е за него.
Има ли патогени? Да. Доста голямо количество патогени успяват да се съхранят, защото компостът не вдига високи температури като термофилния и не унищожава нито плевелите, нито патогените. Ако в купчината е имало болни растения или оборската тор е носила патогени, те най-вероятно се намират там. Вярно е, че популацията на полезни микроорганизми също се покачва при този вид ферментиране, но тя не винаги успява да измести или напълно да потисне болестотворните форми.
И още нещо важно, особено за зеленчукопроизводството. Подходящ ли е този компост за зеленчуци? Не толкова. Заради ферментационните процеси с лактобацили неговото pH е кисело. Зеленчуците предпочитат pH, по-близко до неутралното – около 6,5 до 7, защото тогава усвояват най-много хранителни вещества. Ако вложим такъв компост в големи количества, временно ще понижим pH-то на почвата и ще влошим храненето на растенията. Ще отнеме известно време, докато нещата се нормализират.
Кога има смисъл този метод? Когато човек няма време да обръща и да следи температура и влага. Той решава реален проблем – компост без труд, но цената е в плевелите, патогените и киселото pH, особено ако отглежда зеленчуци, и това трябва да се прецени трезво.
За този компост има видео, което ще намерите с линк в края на статията.
4. Компостът, който „сам си става“ – мързеливият метод с години търпение
Един типичен пример: чиста оборска тор със слама, разположена на едно място и оставена няколко години. След пресяване със сито консистенцията е на готов, фино угнил компост.
Плюсовете тук са свързани изцяло с липсата на усилия. Нужно ли е обръщане? Не. Материалът се разполага в голяма степен суров и просто се оставя. Нужна ли е конструкция? Никаква – правите голяма купчина, изсипвате материала там, където не ви пречи, и след няколко години имате тор. Следим ли температура и влажност? Не. Тук не се прави нищо. Това е абсолютно мързелив компост, който става от само себе си.
Но минусите, за съжаление, са повече от плюсовете.
Първият са плевелите. Истината е, че има ужасно много плевели. Всички семена, които са били в суров вид в тора, сламата и тревите, стоят и чакат да поникнат отново във вашата градина.
Вторият са патогените. Те не са изчезнали, ако са били в някоя от съставките. Причината вече е ясна: при аеробния компост високата температура унищожава семената и плевелите. Тук висока температура няма – има я в сърцевината за кратко, после купчината се охлажда и започва бавно гниене. Така че ако с оборската тор сме вкарали патогени, голяма част от тях ще пренесем обратно при растенията.
Третият минус е времето. Две-три години трябва да забравим за тази органична материя, а през цялото това време тя заема място в стопанството, градината или двора.
Хранителната стойност тук е някъде по средата. Много дълго време компостът е изложен на външни атмосферни условия – най-вече дъждовете отмиват голяма част от хранителните вещества, тоест излужва се, и те отиват в почвата под купчината, а не при вашите растения.
Има ли полезни микроорганизми? Да, но не толкова, колкото при гореизброените методи. Тук правим голяма купчина, където достъпът на кислород обикновено е ограничен, и затова се развиват микроорганизми, които не искат кислород. А в почвата средата е аеробна – тя иска кислород – и точно такива микроорганизми търсим. Тоест голяма част от онези, които пренасяме оттук, няма да се развият добре. А нали именно компостът е това, което „заразява“ почвата ни с полезни бактерии, гъби и техните хищници – този резултат тук не можем да го очакваме.
Кога си струва такъв компост? Само когато човек няма нито намерението, нито времето да се занимава с оборската тор. Някой му я е дал, той я има – хвърля я на едно място, забравя за нея и след няколко години отива и взема. Във всеки друг случай, когато искаме здрави растения, искаме да извлечем максимума от тора и не искаме да вкарваме плевели в градината, по-добрите варианти са другите.
За този компост има видео, което ще намерите с линк в края на статията.
5. Компостът, който „за нищо не става“ – какво да НЕ правите
Има нещо, което всъщност изобщо не е компост, макар огромна част от хората с градини и органични отпадъци да вярват, че по този начин се прави компост.
Картината е позната на всеки. Една купчина органична материя, в която има всичко, каквото се намира в един двор и дом: от клечки до треви, растителни остатъци от домати, някоя хартия, окосена трева – изобщо цялата органика, събрана накуп. Няма пропорция, няма рецепта, няма ред.
За този куп честният отговор е, че няма плюсове. Единствената причина да говорим за него е да предпазим хората, които имат органична материя, да не правят точно това с нея.
Какви характеристики има тази купчина? Тук такова нещо няма – всички болестотворни организми в голямата си част са останали вътре и ние ги връщаме обратно, когато решим да наторим градината. На практика просто връщаме лошите неща, които не искаме да са там.
Колко бързо става? Изключително бавно. Тук няма процеси на овлажняване, няма температура – има само бавно гниене. А малкото, което се освободи, повечето пъти бива измивано от дъждовете, защото купчината седи с години и хранителните вещества просто отиват в почвата под нея. Така че за хранителна стойност тук не можем да говорим.
Все пак има един плюс и той е чисто практичен: ако имаме разни остатъци, които не знаем къде да сложим, поне ги събираме на едно място, за да не ни се пречкат, докато работим в градината. Но като метод за правене на компост това не е решение. Описваме го, за да го разпознаете и да го избегнете.
За този компост има видео, което ще намерите с линк в края на статията.
6. Домашен компостер
Тук говорим за купен пластмасов компостер с капаци отгоре и вратичка в долната част. Той е особено подходящ за малки домакинства.
Подходящ ли е обаче за хора, които искат да произвеждат компост за своята градина? Според нас – не. Но ако градината е достатъчно малка, едно такова съоръжение може да свърши много добра работа. Важно е да се разбере предназначението му: компостирането в такъв съд не е насочено към производство на компост за използване, а по-скоро към оползотворяване на отпадъците от домакинството и градината.
Тук можем да слагаме почти всичко, с изключение на мазнини от какъвто и да е тип – растителни или животински, както и месо. Месото само по себе си не влияе добре на компостирането, а и привлича други животни, които не искаме около компоста си.
Да започнем с минусите. Имаме ли семена? Да. Имаме ли патогени? Да. Причината и за двете е една и съща – обемът е твърде малък. Трудно се постигат по-високи температури. Плевелите остават и ако материалите, с които сме захранили компостера, са носили зараза, тя със сигурност е пренесена и вътре.
Колко бързо става? Не става бързо. Идеята при тези компостери е, че слагаме органична материя отгоре, а готовия компост вадим отдолу – при повечето модели има вратичка, която се вдига. Но скоростта на угниване е ниска заради ниската температура, така че реално не става по-бързо от една до две години.
Друг минус е цената. Такъв компостер не е евтин – в зависимост от качеството и големината варира от 80 до 200 евро, което за този обем никак не е малко. Тук добра алтернатива е компостерът от поцинкована мрежа от началото на статията – решение, което можете да си направите за много малко пари, навсякъде, където живеете.
А сега плюсовете. Първият е, че тази конструкция не изисква обръщане на органичната материя. Вторият е, че не ни интересува каква температура развива, което облекчава работата. Но има едно задължително условие: трябва да следим влажността. Температурата може и да не е висока, но без влага материята изсъхва, а понеже компостерът е с капаци и не се овлажнява от дъжда, процесът спира такъв, какъвто сме го оставили. Затова от време на време трябва да наквасваме, за да действат червеите, микроорганизмите и другите помощници.
Интересното е, че хранителната стойност на такъв компост се нарежда във високите нива. Причината пак са капаците – те пазят компоста от излужване, дъждът не го мие и хранителната част остава вътре. Освен това, понеже компостерът обикновено е с отворено дъно и е свързан със земята, червеите много лесно проникват в него. А компостът, преминал през храносмилателната система на червеите, е изключително богат на хранителни вещества.
Кога си струва домашният компостер? За всяко домакинство, което няма за цел да произвежда компост, но иска отпадъците, които така или иначе генерира, да отиват в съд, който с времето ги превръща в компост. Не е за хора, които искат гарантирано количество компост в определен момент – тук никой не гарантира колко бързо ще стане. Изисква малко повече вложение и поне следене на влагата, но всичко друго се случва лесно.
За този компостер има видео, което ще намерите с линк в края на статията.
Кой компост е за вас
Ако сте проследили всичките шест вида, вече се очертава една ясна картина. Изборът не е между „добър“ и „лош“ компост, а между това какво сте готови да вложите и какво искате да получите.
Когато имате възможност да отделите малко внимание – да измервате температура и влажност, да обърнете една купчина – аеробният термофилен компост и компостерът от поцинкована мрежа ви дават най-доброто: бърз резултат, без плевели, без патогени, с висока хранителна стойност и точно онези полезни микроорганизми, които почвата ви иска. Това са методите, които препоръчваме винаги, когато човек има поне малко желание да се занимава.
Когато нямате време да обръщате и да следите, анаеробният компост с лактобацили е работещ компромис – става сам, пази хранителната стойност, но трябва трезво да приемете плевелите, патогените и киселото pH, особено ако отглеждате зеленчуци.
Ако имате оборска тор, която просто трябва да отлежи някъде и не бързате, методът „сам си става“ ще ви свърши работа след две-три години – със същите уговорки за плевели и патогени.
Ако живеете в дом с малка градина и целта ви е да оползотворите кухненските отпадъци, домашният компостер е удобно решение, стига да следите влагата и да не очаквате производствени количества.
И едно нещо, което не е компост – безразборната купчина. Тя събира остатъците на едно място, но не ги превръща в ресурс. Ако вече сте събрали органика накуп, само с малко повече ред – обем, влага, правилно подреждане – можете да я превърнете в нещо, което наистина храни почвата ви.
Компостът е една от онези теми, в които малкото разбиране в началото спестява много грешки после. Изберете метода, който пасва на вашето ежедневие, и го правете последователно. Резултатът се връща в почвата, а оттам – при вашите растения и на вашата трапеза.
Видеата към статията
Всеки от описаните методи сме показали и във видеа на нашата страница – с реални купчини, термометри, консистенция и резултат. Ако искате да видите как изглежда всяко нещо на практика, кадрите онагледяват написаното дотук:
