Преди да започнем с конкретиката около отворите, нека направим по-обстойно представяне на самия агротекстил.
В нашата градина имаме платна, с които работим от седем години. Те ще изкарат поне още една-две. Това е така, защото знаем какво купуваме, как се полага и как се поддържа.
Какво представлява агротекстилът
Агротекстилът е пореста структура от сплетени полиетиленови влакна, която пропуска въздух и вода.
Обикновено се предлага в черен или зелен цвят, а по-рядко и в бял. Висококачествените варианти са UV защитени и при правилно стопанисване могат да издържат пет, десет или дори повече години. Често обаче на пазара се срещат продукти без добра UV защита, които започват да се разпадат след една-две години. Това са продуктите, които никога не трябва да попадат в почвата ви. Малките частици полиетилен, които остават след разпадането им, са огромен и труден за решаване проблем.
Затова, когато купувате агротекстил, първият въпрос към продавача винаги е дали платното е UV защитено. Без този отговор не започвайте разговор за цена.
Цена и издръжливост
Качественият агротекстил струва около 0,5–1,2 евро на квадратен метър. Това на пръв поглед изглежда скъпо, особено когато човек смята площта на цялата си градина. Но когато същото платно работи десет години и през тези години обслужва множество реколти, сметката изглежда съвсем различно.
За сравнение — мулчиращото фолио е за еднократна употреба. То трябва да бъде изхвърлено в края на сезона.
Агротекстил срещу мулчиращо фолио
Мулчиращото фолио е вторият най-използван метод в света за борба с плевелите, веднага след хербицидите. Това е тънък, еластичен полиетиленов материал, черен от едната страна и сребрист от другата, нарязан на ролки с широчина около метър.
То работи. Намалява нуждата от поливане, спира плевелите, евтино е и при големите производства се полага машинно върху милиони декари. Не отричаме всичко това.
Но има няколко неща, които според нас го изваждат от списъка на сериозните дългосрочни решения.
Първо — еднократната употреба. В края на сезона цялата тази полиетиленова материя трябва да бъде изхвърлена. И това би бил най-малкият проблем. По-страшното е, че част от нея остава в почвата като дребни частици. Това са огромни количества пластмаса, които се натрупват година след година. Не е нещо, което искаме да правим в нашата земя.
Второ — изисква фрезована почва. За да се завият краищата на фолиото с пръст, лехата трябва да е предварително фрезована. Това се разминава с целия ни подход към работата с почвата, който се основава на минимално нарушаване на структурата ѝ.
Трето — при ръчно полагане е изключително трудоемко. Без машина са нужни поне трима души: един да тегли ролката и двама да хвърлят почва с лопати по краищата. И това е само полагането. Изваждането е още по-трудоемко, особено ако искате да го извадите изцяло, за да не остава във вашата почва.
Полагането на агротекстил отнема поне няколко пъти по-малко време и, което е по-важно, същият агротекстил може да бъде използван много години.
Биоразградим вариант на мулчиращо фолио?
Опитвали сме. На пазара има мулчиращо фолио от картофено нишесте, което се представя като биоразградима алтернатива. Опитахме го, защото идеята звучеше добре. На практика обаче установихме, че започва да се разпада преди края на сезона — по-рано от обещаното — и че ръчното му полагане е също толкова неефективно, колкото и при стандартното фолио. За нас това не е решение.
Размерите при нас и защо стандартизираме
Цялата ни градина е организирана на принципа на еднакви лехи и парцели. Всички наши лехи са с дължина 39 метра и широчина 75 см, групирани по шест в парцел. Това е принцип, който научихме от Жан-Мартен Фортие в неговата книга „Успешният градинар“, и днес го прилагаме навсякъде, където е възможно.
Защо това има значение за агротекстила? Защото когато всички лехи са с една и съща широчина, едно платно с широчина 4 метра покрива точно три съседни лехи. Така с две платна завиваме цял парцел.
Когато оформяме отворите за разсада, използваме разстояния, които работят за множество различни култури. Например същото платно, което подготвяме за зелена салата, можем да използваме и за айсберг, цвекло, дръжкова целина, главеста целина, лук за глави, алабаш и манголд. Едно платно върши работа за много култури. И когато умножите това по седемте години живот на платното, разбирате защо инвестицията се изплаща многократно.
Оформяне на отворите
Това е частта, за която най-много хора питат и заради която правим тази статия.
Тази работа не е сложна, но има няколко детайла, от които зависи всичко.
Защо не използваме нож
Първото и най-важно правило: отворите се оформят с нагорещен инструмент, не с нож.
Когато режете агротекстил с нож или ножица, ръбовете на отвора започват да се разнищват още от деня на засаждането. След няколко полагания и пренасяния платното започва да се разпада около всеки отвор. Скоро вместо здраво платно имате разпадаща се материя.
Нагорещеният инструмент работи по различен начин. Той не просто прорязва — той топи влакната и едновременно с това запечатва ръбовете. Получавате чист отвор, който не се разнищва. Същият този отвор продължава да изглежда добре години по-късно.
Това е една от причините нашите платна да издържат толкова дълго.
Два размера отвори, два инструмента
В нашето стопанство имаме два основни вида разсад.
Първият вид са разсадите от стандартни кофички 500 мл, например от кисело мляко. В тях отглеждаме оранжерийния пипер, краставиците, доматите и патладжана. Тези разсади изискват по-големи отвори в платното.
Вторият вид са разсадите, отгледани във форми с множество гнезда — табли за разсад. За тях правим по-малки отвори.
За всеки от двата размера сме си направили отделен инструмент. И двата работят на принципа на нагорещен метал, но загряването при тях става по различен начин.
Малките отвори — газова горелка
За малките отвори използваме газова горелка от типа на горелките за покривни хидроизолации. Защо точно такъв тип? Защото при нея пламъкът работи в два режима.
Дежурен пламък — малък и постоянен. Гори тихо, не нагрява инструмента, но е готов във всеки момент да се усили.
Работен пламък — когато се натисне спусъкът, пламъкът се увеличава и нагрява инструмента бързо.
Защо това е важно? Когато имате дежурен пламък, който само трябва да усилите при нужда, работата става многократно по-бърза. Натискате спусъка, пламъкът се усилва и металът пред горелката се нагрява. Отпускате спусъка, пламъкът става малък и започвате да прорязвате отворите в платното, докато металът не се охлади и не се наложи ново нагряване. И така отново и отново.
Инструментът прави такава форма на отвора, която позволява ръбчетата му да се отварят настрани, за да се засади разсадът, а след това материалът се връща обратно около стъблото на растението. Така платното пасва плътно около всяка култура и плевелите не могат да преминат отстрани.
Големите отвори — кофа с въглища
За по-големите разсади имаме друго решение. Тук инструментът се загрява в кофа с тлеещи въглища. Кофата е с отвори по стените, които позволяват достъп на въздух и поддържат въглищата активни.
Инструментът се поставя в кофата, нагрява се до нужната температура, изважда се и с него се пробиват няколко отвора. Когато започне да губи температура, се връща обратно в кофата за дозагряване.
Този метод изглежда по-примитивен от газовата горелка, но има своите предимства. Инструментът може да бъде с по-голям размер. Кофата с въглища дава равномерно загряване, което при по-големите инструменти работи по-добре от пламъка на горелката.
Подготовката става извън лехите
Един важен момент: самото оформяне на отворите правим извън полетата, на място, на което не отглеждаме нищо. Така избягваме да вкарваме в почвата си малките парчета полиетилен, които се отделят при направата на отворите.
Полагане на платното върху лехата
След като платното е подготвено с отворите, идва моментът да го положим. Лехата трябва вече да е готова — подхранена, оформена, с пуснати капкови маркучи под мястото, където ще бъде платното.
След това разсадите се засаждат директно в отворите.
Защо платното потиска плевелите? Защото когато то пасва плътно около стъблата, плевелите нямат път да преминат. Светлината не достига до почвата под платното — тъмнината плюс липсата на достъп до повърхността вършат работата.
Закрепване срещу вятъра
Колкото и масивно да изглежда едно платно, вятърът се справя с него по-лесно, отколкото си мислим. И най-обикновено движение на въздуха е достатъчно платно с площ десет квадратни метра да се озове на другия край на градината.
При нас платната се закрепват по два начина, които вече сме описали подробно в книгата „Почва“, в темата за силажното платно.
Чували с пясък — правим ги сами от остатъци полиетилен, с размери 70 см височина и около 25 см диаметър. Подреждаме ги на около 1,5 метра един от друг по периферията на платното.
Т-образни шишове от кръгло желязо — изработват се от желязо с диаметър 8 мм, вертикална част 25–30 см и хоризонтална 35–40 см. Заемат малко място при съхранение, лесни са за пренасяне и издържат десетки години.
Двата метода работят добре и често ги комбинираме — чувалите по периферията, а шишовете на вътрешните точки, където е по-удобно.
Какво да гледате при покупка
Ако сте решили да си купите агротекстил, ето на какво да обърнете внимание.
UV защита — попитайте изрично. Без UV защита платното се разпада за година-две и оставя в почвата дребни частици полиетилен. Това е продукт, който не искате. И все пак остава моментът, че в магазина могат да ви кажат каквото си поискат относно характеристиките на агротекстила.
Цвят — черният и зеленият работят еднакво добре за потискане на плевели. Белият има специфични приложения, но е по-рядко срещан.
Плътност — подбирайте материи със сравнително висока плътност, например 100–110 g/m². Така ще ги използвате повече години.
Широчина — тъй като при нас всички лехи са с еднаква широчина и дължина, винаги избираме платно с широчина около 4 метра, за да покрием поне три лехи наведнъж. Трябва да прецените дали искате да имате платно, с което да покривате само една леха, или повече. Спрямо това ще изберете и правилния размер.
Дължина — предлага се на ролки от 50, 100 или повече метра. По-дългите ролки излизат по-евтино на квадратен метър.
Повече за покритията, за силажното платно, за оформянето на лехите и за цялата ни система за поддържане на почвата без хербициди можете да прочетете в книгата „Почва“ от поредицата „Произвеждай храна от село“.
Откъде купуваме нашия агротекстил, както и всички други инструменти и материали, които използваме, можете да видите в нашата статия „Откъде набавяме материалите и инструментите си“.
Нея ще намерите в ресурсите към книгата „Почва“, като натиснете бутона Обратно към ресурсите.
