Лук от разсад: без болести, висок добив и дълго съхранение

Как отглеждаме нашия лук без синтетични торове и без препарати? От лехи по 30 квадратни метра прибрахме средно по 285 килограма, а главите съхраняваме чак до май месец.

Когато прочетете цялата статия, ще разберете защо нашата почва не се изтощава, а става по-плодородна след всеки сезон. В основата стои това как се грижим за нея — как я зареждаме с живот, как хранителните елементи в нея стават все повече и как реколтата ни е по-изобилна всяка година. Дори и най-малките подробности за създаване на плодородна почва сме описали в книгата „Почва“ — методика, по която работим всяка година.

Но също така ще споделим и как се отглежда отличен разсад, как с минимални усилия през сезона можем да поддържаме отлично здраве на растенията и как накрая ще получите лук, който се различава — по вкус, по вид и по хранителна плътност.

Ще минем през целия път — от избора на семе до подреждането му в касетките.

Защо лук от разсад

Лукът за глави може да се отгледа по три начина — със семе, посято директно в почвата, с арпаджик или с разсад. Масово у нас се работи с арпаджик и причината е напълно разбираема: засажда се лесно и лукът е готов бързо. Сравнен с директната сеитба, арпаджикът изглежда безусловно по-добър.

Когато обаче използваме разсад, той вече е отгледан около 60 дни и когато го изнасяме на полето, ние печелим това време и за нас остава само да го доотгледаме.

Използването на арпаджик има само едно много тясно приложение, и то е при местата с наистина къс вегетационен период, защото пролетните слани са много късни и могат да повредят продукцията, ако се засади по-рано. Такива места са Доспат и Борино, високите села около Широка поляна, Беглика и Батак, части от Сърница, високото Велинградско плато. Там арпаджикът си остава разумен избор.

Навсякъде другаде обаче главите от арпаджик имат много повече недостатъци, отколкото предимства.

Болести с посадъчния материал

Преди няколко години голяма част от производителите у нас останаха без реколта. Бяха засадили внесен арпаджик от Турция, който се оказа заразен. И причината за такива случаи е, че арпаджикът, който засаждаме тази година, е отглеждан миналата. Той вече е бил на полето и е напълно възможно да носи със себе си патогени, с които неизбежно е имал контакт през миналия сезон.

Семето не носи този товар. Започваме на чисто.

Добивът и изравнеността

Главите, отгледани чрез разсад от семена, са значително по-едри, по-добре оформени, по-здрави и — това е може би най-впечатляващото — изключително еднакви. За хора, които искат да използват максимално добре потенциала на своето място и не разполагат с големи площи, това е решаващо. Една и съща леха, един и същ труд — но с осезаемо различен резултат накрая.

Съхранение на готовата продукция

Лукът е двугодишно растение. Генетично е устроен така, че на втората година дава своите семена. И тук може да се прояви деликатна ситуация, когато лукът е отгледан от арпаджик.

Арпаджикът вече е бил развиващо се растение миналия сезон и е преминал в състояние на дълъг покой (дормантност). Когато го засадим на полето през новия сезон и той започне да се развива, в своя биологичен часовник отчита своя втори сезон. Докато съхраняваме тази двугодишна продукция през есента и зимата, растението прави опити за това, за което е програмирано — започва да образува пера, за да пусне цветоносно стъбло (да стрелкува). Оттам нататък сърцевината омеква и главата се разваля.

Нашият лук, отгледан от семена, издържа до април или май на следващата година.

Сортът, който избрахме

В стопанството отглеждаме няколко вида лук — жълт, червен, реселешки воден и шалот. Всички тях от разсад. Но ако трябваше да изберем само един сорт, без колебание бихме отглеждали Fundador на CORA Seeds.

Това е жълт лук, който прави сладки, крехки, много едри и изравнени глави. Използваме го и в салата, и в готвени ястия, защото се сготвя изключително бързо. От него продаваме десетки хиляди разсади всяка година. Хората, които са ни се доверили и са го пробвали, искат само него — година след година.

Сеитба на разсада

Започваме сеитбата в края на февруари. Работим с табли от 128 гнезда, напълнени с торф. Преди да поставим семената, притискаме торфа с ръчен инструмент. Целта е ямките навсякъде да са на еднаква дълбочина. Това звучи като дреболия, но не е — от еднаквата дълбочина зависи еднаквото поникване, а оттам и всичко останало.

Засяваме по 4-6 семена в гнездо, за да си гарантираме, че накрая ще поникнат 3-4 растения. Защо държим точно на този брой, ще стане ясно по-надолу, когато стигнем до засаждането.

Отгоре засипваме с вермикулит. Това е минерал, който задържа влагата в таблата и ни помага поникването да е равномерно.

60 дни в таблите

От засяването до изнасянето на полето минават около 60 дни. През това време разсадът има нужда от три неща — храна, защита и подрязване. Нито едно от тях не е излишно.

Подхранването започва веднага

Лукът е растение, което има нужда от храна още от самото начало. След като поникне, при всяко поливане подаваме хранителен разтвор.

Използваме този разтвор до момента, в който разсадът излезе на полето.

Ако се чудите как се приготвя самият воден извлек от пилешка тор — описали сме го стъпка по стъпка в статията за трите разтвора на нашия сайт. След като прочетете този материал, можете да отидете в раздел Статии.

Резултатът е разсад, който е силно укрепен, здрав и видимо дебел. А оттам идва и практическата полза: прихващането в почвата става значително по-лесно, а развитието — по-бързо.

Защита и допълнително подхранване

Докато разсадът се развива, за растителна защита използваме течната сяра и прилепителя на калиева основа, които сами произвеждаме.

Пръскаме с този разтвор всяка седмица.

Тук обаче не става дума само за защита. Сярата и калият са изключително важни за формирането на лука като здраво и едро растение. Тоест с едно и също действие правим две неща — предпазваме разсада и го подхранваме.

Подрязването на перата

Когато перата станат около една педя, ги подрязваме на височина 10-12 см. При слънчев март и април може да се наложи да ги подрежем два пъти, докато ги изкараме на полето. След всяко подрязване стъблата стават по-дебели и по-здрави.

Обогатяване на почвата

Полетата ни са оформени на постоянни лехи с широчина 75 см и пътеки между тях от около 40 см. Тази геометрия не се променя — всяка година работим върху едни и същи лехи и всяка година почвата в тях става по-плодородна.

Компост като основно подхранване

Основната ни схема е компостът да се насипе през есента или зимата.

Какъв е смисълът от всичко това? С компоста вкарваме много полезна микробиология, много хранителни елементи и много органична материя, която подобрява почвената структура.

Вкарването му на около 10 см под повърхността прави така, че всичко започва да работи веднага, но добър резултат се получава и когато само леко, с помощта на гребло или с прекопаване, го вработим.

Поставяме капковите маркучи, за да се поддържа постоянна влага, за да могат всички полезни микроорганизми да се размножават и чрез своето увеличаване да потиснат всички патогени в почвата, да направят хранителната част от компоста достъпна за лука през пролетта и в същото време, благодарение на тази почвена активност, почвената структура да се подобрява.

Смисълът на платното е в това, което се случва отдолу. Дори през студените месеци почвата остава топла и животът в нея кипи, защото има всички необходими условия — храна, влага и топлина.

Когато махнем платното през април, лехата изглежда така, сякаш е фрезована. А ние не сме я докосвали.

Материята против плевели

След това покриваме лехите с материя против плевели. Правим го, защото не използваме хербициди. На леха от 75 см материята ни е разграфена за три реда. Левият и десният ред са на 30 см от централния. Отворите по дължината на реда са на 25 см един от друг.

Ползата от нея не е само в плевелите. Освен че почти не се налага да плевите, поливате значително по-малко и — може би най-важното — растенията не изпитват стреса от редуването на засушаване и поливка. Под материята е постоянно влажно.

Изкарване на разсада на полето

Засаждаме на външните полета в края на април.

Подрязване непосредствено преди вадене

Подрязваме перата точно преди разсадът да излезе от таблата, а след като го изкараме, подрязваме и кореновата система, за да остане около 2 см — директно докато гнездото е цяло, както е излязло от таблата.

В долната част на гнездото корените често са се увили, докато разсадът се е развивал, и вече не сочат надолу. Подрежем ли ги, те остават прави и тръгват натам, накъдето трябва.

Три растения в отвор — и защо точно три

Ако разсадът е отгледан правилно, в едно гнездо има 3-4 растения. В един отвор на материята се стараем да влязат три. Затова при четири растения махаме най-слабото. А ако някъде са поникнали само две, добавяме едно от друга клетка, за да станат три.

Защо се стремим към три глави?

Първото поливане

След засаждането дъждуваме еднократно, независимо че на лехата вече има капкова система. Използваме дъждуване, за да сме сигурни, че всичко е напоено и че почвата е направила добър контакт с корена.

Грижи през сезона

Те се изразяват предимно в листни подхранвания. Работим изцяло по схемата за подхранване с трите разтвора, която сме описали подробно в отделна статия — инфузия от пилешка тор, течна тор от калифорнийски червеи и течна сяра. След като прочетете този материал, можете да отидете в раздел Статии и ще прочетете описанието.

Тази година не ни се е налагало да използваме продукти за справяне с вредителите и сме разчитали изцяло на течната сяра и прилепителя. Но когато се е налагало, много добра работа вършат маслото от нийм (купуваме го от Amazon.de), както и портокаловото масло Vital на Panatop, което е най-концентрираното портокалово масло на пазара. Много добри резултати дават микроорганизмите на Plant’s soul, но при тях се изисква да се направи микс от няколко вида и да се прилагат от самото начало.

Внимание към азота

Пилешката тор и течната тор от калифорнийски червеи са богати на азот. Тях ги спираме, когато главите започнат да едреят — около края на юни.

Растението вече не гради листна маса, а оформя главата. Няма нужда от допълнително подхранване с тези два продукта, защото те не помагат за образуването на по-голяма глава, а за натрупване на повече листна маса.

Как и кога поливаме

Режимът на поливане е много относителен — при песъчливи почви е един, при глинести съвсем различен. Мулчът ни позволява да поливаме всеки ден по 15 минути в началото, а след това през ден, и това е напълно достатъчно, защото нашата почва е много богата на органична материя и задържа влагата добре, без да се заблатява.

Спираме поливането около средата на юли, за да могат главите да преминат нормално през своя процес на узряване, за който не се нуждаят от много вода.

Борбата с плевелите

През сезона правим едно оплевяване на ръка. През отворите на материята все пак излизат някои плевели, но са малко и работата е малко.

Прибиране на реколтата

Признаци на узряване

Лукът преминава в своята зрялост, когато над половината от растенията имат пожълтели, почти изсъхнали дръжки. Ако дръжките са сочни и зелени, пълното узряване още не е настъпило.

Изваждане в средата на август

В средата на август изваждаме лука. Оттук нататък всичко опира до сушенето.

Ако няма прогноза за дъжд, оставяме главите на полето за седмица-две. Ако ще вали, ги прибираме в свободна оранжерия, нареждаме палета на земята и поставяме главите върху тях, за да изсъхнат.

Съхранение до пролетта

Към края на септември махаме дръжките и прибираме лука в касетки. Съхраняваме го в мазето, при отворен прозорец.

Проветряването е важна подробност, защото при системна висока влажност и подходяща температура в лука могат да тръгнат последващи процеси.

При тези условия лукът ни издържа до април или май на следващата година.

Какво излиза накрая

Тази година от лехите ни — 75 см широки и 39 метра дълги, което прави около 30 квадратни метра — прибрахме средно по 285 килограма лук.

Главите са предимно между 200 и 300 грама. Това е размерът, към който се стремим, защото хората, които консумират нашите зеленчуци, предпочитат точно това.

Не всички растения стигат до края, разбира се. Част от тях отпадат по пътя и това е нормално. Добивът от 285 килограма е измерен при прибиране на реколтата.

Всичко започва от почвата

Ако трябва да обобщим целия този път с едно изречение, то е следното: няма нито едно средство, което само по себе си да ви даде такъв лук.

Има система. И тя започва от земята под краката ни.

Разсадът, дозите по листата, сроковете — всичко това работи, защото стъпва върху почва, която всяка година става по-плодородна, вместо да се изтощава.

Точно това е причината да можем да работим без синтетични торове и без препарати. И причината продукцията да е отличима — по вкус, по вид и по хранителна плътност.

Използвайте книгата и сами ще се убедите!

Книгата

Почва

Как всяка почва може да се превърне в източник на богата реколта и изобилие

Разгледай книгата →